Повече от една пета от мигриращите видове в света са изложени на риск от изчезване в резултат на изменението на климата и човешкото посегателство, според първия доклад на ООН за мигриращите животни, публикуван в понеделник.

Милиарди животни пътуват през пустини, равнини или океани всяка година, за да се размножават и да се хранят, а „неустойчивият“ натиск върху мигриращите видове може не само да доведе до намаляване на популациите им, но и да наруши доставките на храна и да застраши поминъка, се казва в доклада.

От 1189 вида, обхванати от конвенция на ООН от 1979 г. за защита на мигриращите животни, при 44% броят им е намалял, а при цели 22% може да изчезнат напълно, се добавя в доклада.

Числата се основават на оценки и данни, предоставени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), както и на индекса на живата планета, който съпоставя броя на популациите за повече от 5000 вида от 1970 г. нататък.

Докладът, публикуван в понеделник, дава "много ясна насока" за това какво трябва да направят правителствата, за да се справят със заплахите за мигриращите видове, каза Ейми Френкел, изпълнителен секретар на Конвенцията на ООН за опазване на мигриращите видове диви животни.

„Винаги става дума за изпълнение“, каза тя преди срещата на конвенцията, проведена тази седмица в Самарканд, Узбекистан.

Хората представляват най-голямата заплаха, като дейности, включително лов, риболов и други форми на свръхексплоатация, засягат 70% от видовете в списъка на ООН.

Загубата на местообитания засегна до 75% от видовете – което подчертава необходимостта от повече свързаност между изолирани екосистеми. Авторите на доклада призоваха правителствата да избягват нарушаването на местообитанията и миграционните пътища, когато инсталират инфраструктура като язовири, тръбопроводи или вятърни турбини.

„Трябва да разгледаме най-високите нива на вземане на правителствени решения“, каза Френкел, „и какво се планира, за да можем да сме сигурни, че можем да отговорим на човешките нужди, без да жертваме природата, от която всички имаме нужда, за да оцелеем.“

Натискът се усложнява от температурни промени, които нарушават времето на миграцията, причиняват топлинен стрес и водят до все по-разрушителни събития, свързани с времето, като суша или горски пожари.

„Промените, които вече бяха предвидени преди няколко години, сега се случват“, каза Френкел.

Страните по Конвенцията се срещат на всеки три години, за да прегледат нови видове, които да добавят към списъка за наблюдение. Сред животните, които се разглеждат на тазседмичната среща в Самарканд, ще бъде гигантският амазонски сом.

Агенцията също така ще стартира нова програма за предоставяне на техническа помощ на страните за по-ефективна защита на местообитанията, каза Френкел.

Природозащитниците призоваха правителствата да изпълнят обещанието си за 2022 г. съгласно новото глобално споразумение за биоразнообразието да заделят 30% от световните земни и морски територии за природата до 2030 г.

„Ако правителствата направят всичко, което са се ангажирали да направят, тогава следващият (доклад на ООН) ще има добри новини“, каза Сюзън Либерман, вицепрезидент на международната политика в Обществото за опазване на дивата природа, която присъства на срещата в Самарканд.