Вазов и 174 години от рождението на писателят, променил завинаги българската литература

Вазов и 174 години от рождението на писателят, променил завинаги българската литература

Работата е там, че след като прочете доста книги, човек се образова, а образованият човек става лош потребител. Такъв купува по-малко перални, коли и телефони, но пък предпочита да слуша Моцарт,да се наслаждава на Ван Гог, на Шекспир или пък – на Вазов. 

Всичко това се отразява зле на икономиката в потребителското общество. 

Най-вече обаче падат доходите на господарите на живота на хората.

Ето защо те се стараят да не допуснат култура и образованост, които на всичкото отгоре им пречат да обработват населението като лишено от разум стадо.

На онези, не обичащите да четат все пак ще напомня, че днес на  9 юли България чества 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. 

В този специален ден, нека поднесем цвете от душата си на големия поет и писател, който завинаги остави своя отпечатък в историята и сърцата ни.

Иван Вазов, роден в китното градче Сопот през 1850 година, е не само велик творец, но и истински родолюбец. Той е автор на множество произведения, които отразяват болките, радостите и надеждите на българския народ. От поезията му, изпълнена с любов към родината, до епичния роман „Под игото“, Вазов успява да предаде същността на българския дух и история.

Творчеството на Иван Вазов е като градина, в която цъфтят най-красивите цветя на българската литература. Всяка негова дума е като ароматен цвят, който ни пренася в миналото, припомня ни за борбите и триумфите на нашия народ и ни вдъхновява да ценим и пазим нашата култура и история.

 

В този ден, когато отбелязваме рождението на Вазов, нека поднесем цвете от душата си на неговия паметник. Нека си припомним за неговото непреходно творчество и заветите, които ни остави. Нека неговите думи продължават да ни вдъхновяват и да ни напомнят за важността на литературата и културата в нашия живот.

Спомена за него е символ и на нашата признателност и почит към един от най-големите българи, който чрез своите произведения ни учи да обичаме и ценим нашата родина и да пазим нейната история и дух.

Защото България не е нито на Пеевски, нито на Доган или Борисов, България не е на президента Радев, отказал да лети за срещата на върха на НАТО днес, нито пък е на самото НАТО, а още по-малко на Путин или Байдън.

България е на народа си – на хората, които я обичат, пазят и градят с честен труд. България е нашата гордост, нашата сила и нашето бъдеще. 

България е земята, която Господ откъсна от рая и ни я дари, за да имаме свое справедливо кътче в този тъй-несправедлив и жесток понякога свят.