Сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59,8% от смъртните случаите за 2023 г. в България, съобщиха от МЗ

Сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59,8% от смъртните случаите за 2023 г. в България, съобщиха от МЗ

Сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59,8% от смъртните случаи за 2023 г. в България, съобщиха от Министерството на здравеопазването (МЗ) по повод Европейския ден за информираност за инсулта, който се отбелязва на 14 май. 

По данни на Световната здравна организация (СЗО) един от всеки четирима възрастни е застрашен от инсулт, допълват от министерството. Той може да е смъртоносен или инвалидизиращ, като променя живота не само на пострадалия, а и на неговите близки. Хората, засегнати от инсулт, живеят с последствията от него – здравословни, социални и финансови. Затова е важно да се знае, че инсултът е предотвратим и лечим, а неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия, може да бъде намалена. 

В България всеки месец средно четири хиляди души получават инсулт, сочи съобщението. Затова, с декларация, подписана през 2021 г. в МЗ, страната ни се присъедини към усилията на Европейския съюз (ЕС) за предприемане на мерки, целящи постигане на четири основни цели до 2030 г.: намаляване броя на инсултите с 10%; над 90% от пациентите с инсулт да получават бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено; прилагане на национална политика за борба с инсулт, която обхваща цялата верига от медицински действия и грижи – от първичната превенция до живота след инсулт и създаване на политики за насърчаване на населението за здравословен начин на живот. 

Мерки за всяка една от поставените цели и в изпълнение на поетите ангажименти, са заложени в Националната здравна стратегия 2030. Документът поставя акцент върху политиките за подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести.

Предвидени са и дейности по промоция на здраве, насърчаване на здравословното хранене и физическата активност, намаляване на рисковите фактори. Ключова мярка е и въвеждането на здравно образование на децата и учениците. 

Друг основен фокус е осигуряването на достъп до съвременна диагностика и лечение в специализирани структури за лечение на инсулт и до персонализирана рехабилитация и вторична профилактика.

За целта МЗ работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение - „stroke центрове“, на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение.

Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Успехът в борбата с инсулта изисква съвместни действия на институциите, научните организации, медицинските специалисти, неправителствени и други организации. Затова МЗ ще продължи да реализира и да подкрепя инициативи на Българското дружество по неврология и други научни дружества за повишаване информираността на населението относно превенцията и профилактиката на инсулта, симптомите и необходимостта от бърза реакция, като същевременно ще работи за създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение и съвременни рехабилитационни грижи за пациентите. 

В България на всеки десет минути един човек получава инсулт. Това каза доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св. Анна“ по време на дискусия „Инсултът-поглед в черната кутия“. Дискусията е организирана от Асоциацията за инсулт и афазѝя, в партньорство с Българското дружество по инсулт. Инсултът е най-масовата причина за смърт в света, а всяка година в Европа 800 хиляди души получават инсулт, посочи Калпачки.

В страната ни през 2023 г. близо 50 хиляди души са получили инсулт, като над 5500 от тях са починали още в болницата, каза още лекарят. По думите му големият проблем се крие в изписаните живи пациенти, тъй като в рамките на една година поне още половината от преживелите инсулт умират.

Инсултът е лечим, добави доц. Калпачки и припомни, че в страната ни терапията е безплатна. При съмнение за инсулт трябва да се действа бързо, основният „коз“ е спешността, тъй като при поява на инсулт пациентът разбира последен или ако разбира, няма как да съобщи на околните, допълни доц. Калпачки.