Инспекторите в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив Станко Милушев, Паун Тенев и Димитър Янакиев, ще изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ съответно 3 години за първия и 2 години за втория и третия от тях, за искане и приемане на подкупи.

Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението на Апелативен съд – Пловдив, 2 наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест.

Касационният състав приема за неоснователни твърденията на сезиращите настоящата инстанция страни за допуснати от контролираната съществени процесуални нарушения, които твърдения са насочени към пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд при оценка на доказателствата, изразени в липса на самостоятелен анализ или тяхното превратно тълкуване. В мотивите към постановения акт Апелативен съд – Пловдив е изложил обстойни и коректни аргументи защо кредитира едни за сметка на други източници на доказателствена информация или само в отделни техни части. Отговорил е на възраженията на страните в тази насока, повторени и пред настоящия състав, и обосновано ги е отхвърлил.

Касационният състав мотивира и неоснователност на доводите на защитата на подсъдимите за явна несправедливост на наложените им наказания лишаване от свобода, като сочи, че тези доводи декларират несъгласието на касаторите с размера на наложените наказания и акцентират на необходимостта от прилагане нормата на чл. 66, ал. 1 НК спрямо всеки от тях поради твърдяно наличие на всички предпоставки за това. В санкционната част на нормата, приложена спрямо Милушев, Тенев и Янакиев е визирано наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Контролираният съд е приел, че наказание лишаване от свобода в размер на три години за Милушев и две години – съответно за Тенев и Янакиев, са справедливи и това се споделя от настоящия касационен състав.

Върховните съдии считат, че съдът е проявил индивидуален подход при преценка правилността на отмереното наказание за всеки от подсъдимите, съобразявайки относимостта между смекчаващи и отегчаващи отговорността за всеки един обстоятелства. Съдът не ефаворизирал едни спрямо други и е преценил по действителната им значимост всички налични данни за личността на подсъдимите и за характера на извършеното от тях. Не би могъл да бъде възприет като подобно обстоятелство и соченият от всички защитници изминал дълъг период от осъществяване на деянията до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите. Този период съдът не възприема като неразумно продължителен, съобразявайкиго със спецификата на разследване на този вид престъпни посегателства, усложнената престъпна дейност, обусловена както от наличието на съучастие в различни съотношения между подсъдимите, така и множествеността на престъпленията. Както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, разследващите и правоприлагащите органи са действали с необходимата експедитивност, но не за сметка на обективността при събиране и проверка на доказателствата. Независимо от обстоятелството, че размерът на наложените и на тримата подсъдими наказания и липсата на предхождащи деянията осъждания покриват формалните изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, касационният състав приема за правилна преценката на контролирания съд, че целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на отмерените им наказания.