Лимецът – спасение и за фермерите, и за земята

Лимецът – спасение и за фермерите, и за земята

През приключилата стопанска година е удовлетворен от добивите от 30 дка лимец, тъй като от него обичайно се жънат от 100 до 250 кг/дка. Засял е семената на нива с предшественик фасул, най-доброто решение за житни растения. Дивата култура е с по-ниски продуктивни способности от обикновената зимна пшеница, но има редица други предимства, смята Моралийски и посочва: ниско съдържание на глутен, високо на витамини, минерали, антиоксиданти.

Най-отличителната черта на древното жито е устойчивостта към икономически важните болести и произвеждането му без употребата на пестициди. 

Лимецът е култура, която намира място в храненето на българина, все повече хора го използват. Не дава много, но се отплаща. Не изисква инвестиции в торове, препарати, изобщо химия, така се намаляват разходите по самото производство“, посочва фермерът и допълва, че по този начин се пази и земята от отравяне. 

Земеделският стопанин отглежда още спелта, ръж, овес. Насочил се е към производството на различни видове брашна. „Ако не преработвам зърното и не произвеждам продукт, няма как да се издържам, няма как да оцелея“, категоричен е Тодор Моралийски. Комбинира усилията си със свои колеги, отглеждащи елда и просо, и така увеличава разнообразието при различните видове изделия. Основното място, на което намира реализация, са фермерските пазари. 

Над 20 продукта сме направили. Работим на педали и успяваме да покрием загубите от растениевъдството, от традиционните култури. Въпросът е докога ще издържим. Ние искаме да работим, а ситуацията в родното земеделие ни убива. Много е грозно“, посочва добруджанецът.