Представете си италианец, украинец и британец, които се хранят в Берлин. Всички те могат да поръчат а-ла-карт в ресторанта, но само италианецът може да остане в Германия за неопределено време без виза, да гласува за кмет на Берлин на избори или да получи пълно немско здравеопазване. Докато тримата приятели може да са европейци, само италианецът е европейски гражданин, което им дава права и предимства, отказани на другите двама.

Ето една идея: може ли европейското гражданство да бъде разширено за граждани на държави, които не са част от Европейския съюз?

Европейското гражданство, което се предоставя автоматично на всеки с гражданство на страна от ЕС, е допълнително и успоредно на националното гражданство. Той предоставя на притежателите ограничен, но значим набор от права и предимства, които са приложими на цялата територия на ЕС. Някои от най-последователните включват правото на пребиваване и работа навсякъде и достъп до социално осигуряване. Някои са политически, като правото да се гласува или да се кандидатира в общински избори. А някои осигуряват защита, като тази, гарантирана от Хартата на основните права на ЕС.

Обединеното кралство се насочи към донякъде подобна идея с гражданството на Британската общност. И все пак това остава много ограничено – например по отношение на свободата на движение – и твърде натрапчиво, налагайки британския монарх като държавен глава. Преди всичко тя беше пряко свързана и ограничена до империята. Една европейска общност би могла да започне с осигуряване на по-широкия европейски регион около общо чувство за принадлежност и общ, макар и ограничен набор от ползи. С други думи, общо гражданство.

Първата и най-лесна стъпка би била интегрирането на жителите на тези страни, които така или иначе трябва да се присъединят към ЕС. Втората стъпка може да включва държави, които или не искат да се присъединят, или имат слаби перспективи за присъединяване – като Обединеното кралство или Турция. И трета, по-амбициозна стъпка би била да се поставят под въпрос самите граници на това европейско гражданство: може ли то да бъде разширено, например, за гражданите на Южното Средиземноморие?

Предаването на допълнително гражданство на жителите на по-широкия регион може да изглежда несъществено. Но помислете как днешните конфликти обединяват най-съвременните технологии с остарелите идеи. Разрушаването на понятия като тези за нация, територия или гражданство означава навлизане в сърцето на днешните международни конфронтации.

Въпреки че Европа може да няма Силиконова долина и Шенжен, тя е уникална лаборатория за политически иновации по начини, с които нито САЩ, нито Китай могат да се мерят: това е единственият опит в света за напредване на човечеството отвъд разделянето му в антагонистични национални държави. Тъй като войната се завръща на европейския континент и в Средиземноморието, ролята на ЕС може да се състои не толкова в имитирането на други велики сили, колкото в показването на път отвъд конкуренцията на големите сили. Изравняването на правата на италианските, британските и украинските приятели, които се срещат в Берлин, и може би каненето на приятели от Турция и Тунис на партито е скромно, но последователно начало.