Емблемата на българската архитектура - Кольо Фичето, вече има паметник в София

Емблемата на българската архитектура - Кольо Фичето, вече има паметник в София

Благодарение на уста Кольо Фичето ние днес можем да видим, да пипнем нещо, да се помолим, да пием вода и да ходим по мостове от времето на Възраждането. Това каза заместник - министърът на регионалното развитие и благоустройство Николай Найденов при откриването на паметника на майстора-строител, един от създателите на българската възрожденска монументална архитектура уста Кольо Фичето пред сградата на Камарата на строителите в България (КСБ).

Паметникът, който е дело на скулптора Петко Арнаудов, е изграден по инициатива на Националния клуб на строителите ветерани.

"Именно тук е мястото на този паметник в България, пред сградата на Камарата на строителите, която символизира силата на българските строители днес, които са горди негови наследници. И за да сте още по-горди, за да живеете със самочувствието на един от стожерите на икономическия растеж на България, каза на церемонията председателят на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление Николай Нанков.

Кольо Фичето е български майстор, строител, архитект от епохата на Възраждането (1800-1881). Един от основателите на църковната и гражданска архитектура. Създава емблематични за българското възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, мостове, водопроводи, канализации и др. Като майстор строи църквите "Св. Никола" в Търново (1836), "Св. Димитър" в Килифаревския манастир (1840), "Св. Богородица" в Търново, "Свети Николай" в Дряново (1851), Къщата с маймунката във Велико Търново (1849), Беленския мост (1865-1867), Ловешкия покрит мост (1872-1874), Конака в Търново (1874-1876) и др. След като завършва църквата "Свети Никола е признат за главен майстор строител (уста). За изграждането на Беленския мост е награден с най-високото отличие в империята - златен орден "Меджидие".