ДОЖИВЯХМЕ: България съди "Газпром" за 400 млн. евро заради спрените доставки на газ

ДОЖИВЯХМЕ: България съди "Газпром" за 400 млн. евро заради спрените доставки на газ

„Булгаргаз“ заведе дело срещу руския енергиен гигант „Газпром“ за обезщетение в размер на 400 млн. евро. Причината са претърпени вреди в резултат от едностранното спиране на газовите доставки към България през 2022 г., съобщиха от дружеството.

Новината идва месец след като германска енергийна компания успешно осъди „Газпром“ за 13 млрд. евро. Това стана по подобно арбитражно дело за спирането на газа за Германия през 2022 г.

Решението за Германия дойде от Международния арбитражен съд в Стокхолм. Делото на България е заведено пред Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж.

През май служебният министър на енергетиката Владимир Малинов обяви намерението на „Булгаргаз“ да потърси такова обезщетение от руската компания. Решението за неговия размер е взето след финансов и правен анализ с участието на международни експерти.

След началото на инвазията си срещу Украйна през 2022 г. Русия поиска от европейските ѝ клиенти да плащат за доставките на природен газ в рубли, вместо във валутите, заложените в подписаните дългосрочни договори - долари и евро.

България отказа да направи това. В отговор Русия спря едностранно доставките си на газ през април 2022 г.

България и Полша бяха сред първите страни с преустановени доставки на руски газ. Впоследствие Москва спря доставките и през газопровода „Северен поток“. Тези действия от страна на Русия доведоха до рекордно повишаване на цената на природния газ и енергията в много европейски държави.

Компании в Италия, Франция, Полша, Украйна, Финландия вече са завели арбитражни дела срещу „Газпром“ заради спирането на доставките в противоречие с подписаните договори.

България обаче беше от последните страни, заявили подобно намерение. Български министри от служебните кабинети на президента Румен Радев през 2022 и 2023 г. твърдяха, че ако София заведе подобно дело, ще го загуби.

Политици и анализатори дълго тиражираха тезата, че за спирането е отговорно българското правителство, което не беше вярно. „Газпром“ беше многократно определяна като безалтернативна, а това също се оказа лъжа.